Някакво си вчера

Не питаш защо избирам да оставам винаги във някакво си вчера,
дори когато сякаш има пътища обърнати напред,
не питаш колко в мен живота е предплащан от болезненост, дали понасям го,
и колко болно съм оставил зад гърба си не по моя воля, а и не в безсилие,
не питаш как да вярвам в нещо скъпо, навярно още дишащ в празните полета,
когато няма кой да каже стига мили, спри, не бива да тъжим един за други,
каквото е било, не е било защото не умеем да обичаме, прости ми,
не питаш как минават дните ми в очакване на случване, когато сме се случили,
не питаш колко просто е да бъдем в нас запазващи очите си,
а всичко друго ражда се ако дадем от нещо чисто дадено отвътре,
не питаш и защо не казах сбогом още, мълчах обидите, познатата ти гордост,
макар да чувах твоите сбогувания в ежедневни генерални репетиции,
и няма и да чуеш, че не мога да мечтая още за душата ти да е щастлива,
защото просто искам да живея, искам да живея, искам да живея,
но колко струват думите без нещо на което стъпваме извън съня си,
къде започваме да се загубваме, и как да вярваме че няма непосилни пътища.
( .. как измерваме живота си, през кои очи го гледаме,
какво е да сме верни на себе си, как да знаем колко да обичаме )