Ето

Така е толкова добре,
когато ме убиваш с думи,
добре да е червено
в белите чаршафи на съня ми,
когато всичко в мен кипи да те прегърне за последно,
добре че е смърта тъй розова и пищна като блудница,
като онези макове с които пишехме греха си,
добре е да съм себе си, да дишам още,
когато те загубвам, и загубвам сякаш всичко,
и нямам име, нито формата на смърта си,
добре ми е да те изплаквам като краен прилив.
Добре ми е така, защото нейде ти си,
и нищо че ще кажеш, че е писък молещ,
добре ми е когато утре е последното затишие,
но нека да забавим края с няколко живота.
Добре ми е така, легни до мен на топло,
виж някъде отвъд се съмва вече, чуваш ли,
поспри за малко, нека те целуна по лицето, ето,
а после в мен заспи, сънувайки живота си спокойно.
Добре ми е така, не казвай нищо,
а после ще остана в очертаното ти тяло дълго,
ще начертая силуета на душата ти безшумно,
и никога не ще останеш в самотата, чужда.