Можеш да кажеш, че никога не съм те обичал
можеш да кажеш, че любовта умее да чака навярно до смърт,
но аз наистина чаках преди да позная смърта във очите,
преди сърцето да проси живота да свърши проклето отвътре,
преди да познава мечтите до дневните устреми дишащи,
а да разговаря надълго със себе си, всяка отлагана нощ,
аз говорих много повече отколкото думите стигаха за да дишаш,
поне за затишие в бедноста на един кратък жадуван покой.
Аз чаках до изгреви в които познаваме чистото в другите
познаваме хората, улици, дни, прекосили по пътя за вкъщи,
аз чаках зад себе си, презрял сякаш въздуха грабеш от устните,
защото твоите устни, намразих във ярост и болка в сърцето.
Ти можеш да кажеш, че никога не съм те обичал,
навярно дори не зная, какво е да даваш на някой любов,
но зная, какво е да чувстваш топлината във себе си,
преди да замлъкнеш, преди да загуби значение и защо ни боли.
Няма коментари:
Публикуване на коментар