Присъствие

Не искам да порасвам в още съзерцание
на смяната на дните,
от нямото навлязло като хлад
разграбващ неспокойно сънища,
това ожесточение
така съм го намразил зад очите си,
и впитата под всичко жажда
за няколко секунди в твоето присъствие.
Не искам да разбирам,
а да чувствам устрема на приливите още,
когато ще подменят мислите накрая
с многократни болни писъци,
разбира се, цената винаги отеква
скърцайки като ръждясалите ветропоказатели,
в размитото значени на изкушението
да прошепнеш мила, как живееш моя обич.
Повтарят се сезони,
утрини в които се оглеждат дните ни,
а ти ми казваш,
аз не съм това което виждаш още в себе си,
но кой съм аз, аз помня само топлината
зад гърба си в теб омекнала,
и всичко губещо значение
когато падаме безсилни сякаш неми.
И за това, ще легна в тази влажна пръст
на есента и времето,
и ще сънувам пясъци, вълни
от топъл бриз в залязващото слънце,
ще сънувам как ръката ми
ще гали по косата ти, тъй леко,
че да потрепват миглите ти
като птиците високо в свободата си.
Навярно е така, обречено
да си отиваме безшумно, безнадеждно,
а аз така и иначе не ще разбирам
смисъла на всичко обич моя,
аз просто те познавам в себе си,
прилегнала в гърдите ми,
къде започва в нас живота
когато някой стане част от тебе.