Ела накрая, стига си се правила на недостъпна
та то се е видяло, моето завръщане не ще го бъде сякаш никога,
след толкова години от безкрайно търсене на твоята обувка,
не знам дали все още вярвам много във добрите вещици.
Любов не съществува, нека тъй да е, защо да спорим
но можем да воюваме поне така от близоста на птичи поглед,
и после след умората на твоите възвишени понятия,
да вземем да си сложим нещо за вечеря преди лягане.
Ела накрая, спри да пишеш стихове за дни и за планети горе,
не питай много колко ми държи сърцето дълго влага,
дали обичам много още неживяни залези и изгреви прочувствено,
ела преди да се събуди светлината на деня ни ожадняла.
Ела когато още сме невръстни в мъдроста в сърцата си,
и вярваме че можем да виним за всичко само, само другия,
каквото сме научили, е само празни приказки от песните и хората,
когато не успяваме поне със своето да разговаряме на живо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар