понеделник, 11 октомври 2010 г.

Място за живеене

Аз винаги съм грешната любов,
и винаги съм сякаш в теб неканен,
не станах ни поет, ни нечий чак до гроб,
описвайки една, неписана история,
която продължава сякаш само в мен,
и казваха ми ти не виждаш същноста ми,
ти гледаш вечно някакво далеч,
а аз опитвах се да я запазвам като своя,
а думите са тежки като стон,
пролазил във един копнееш ласка прилив,
и как ли да докажеш с прегладнялото сърце,
повтаряйки отново, аз не съм това, почувствай.
Аз винаги съм грешната любов,
навярно като уличница срещната по път за никъде,
и нямам чест, и нямам собствен път,
и нямам нещо със което да си кажеш чист е.
Но ако можеше да погледнеш под калта,
ще видиш че калта е само място за живеене,
и цялата ми ярост търси все обратно,
за някой някъде, пътеката за щастие.
Аз винаги съм грешната любов,
която ще познаеш и ще тръгнеш,
но можеш ли да знаеш и това,
което ще превърне любовта във къща.

Няма коментари:

Публикуване на коментар