Ако знаеш колко ми липсва онази любов,
със която две детски ръце да чертаят по пясъка,
няколко думи, усмивки, приятната тихичка музика,
и винаги да има, какво да си кажем приятно.
Ако знаеш колко ми липсва онази любов,
от която се будя загледан в очите ти,
просто отпускайки своята натежала длан,
да рисува спокойствие по цвета на косите ти.
Ако знаеш колко ми липсва онази любов,
като горски къпини, и мирис на мащерка,
да потъваш дълбоко, надоло в земята
и да става света все по-малък и по-малък.
Ако знаеш колко ми липсва онази любов,
като детско хвърчило по пътя на вятъра,
колко е просто всъщност да даряваме обич,
когато имаме живот да поделим със някого.
Няма коментари:
Публикуване на коментар