Официална версия

Айде не ми разправяй че ти пука за света и за хората,
за птиците и дори за децата. Първо си изгаси цигарата,
после когато дадеш левче следващия път, не стъпвай отстрани угарката,
подтичвайки на токчета, между хладината на локвите.
Извини се за всички дупки в сърцата които оставяше отвисоко.
Колко акорди тишина, определят бездната на една празнота.
Ние сме отражения, но повечето огледала просто поглъщат светлината.
И разбира се, можем да кажем как всичко е относително,
докато си играеш с маслинката в чашата си, аз не разбирам от коктейли,
още толкова неща са ми чужди, в твоя изискан свят на подробности.
Лицето ми трудно се носи открито, но поне се виждат резките под очите,
две секунди и вече съм другаде, и всъщност никъде, каква ти любов,
ирония и прагове на някаква участ и все е достатъчно, а всъщност,
всъщност накрая разбираш, колко е относителна дори добротата,
и това усещане за вечност когато някой превръща те в причина отричайки.
За всяко нещо си има обяснение, а ти разбираш, че няма причини,
че причините са като дъвка лепната на пода, понякога е твърда,
понякога се разтегля и всъщност няма много секунди, тишината до края е кратка.
Няколко акорди по ръба на умората,а уж е сутрин, всъщност е късно,
твърде късно, и може би има друг живот там някъде, по ръба на очите и.
Но аз не вярвам в носталгията на чаша мартини, с няколко ледчета.
Моля извинете ме за очите ми. Някой каза че те са студени,а аз помня.