Всичко останало е само измислено

Ще легна с първата жена която ме поиска,
но нека поне да не разправя отново безмислици.
Колко често познаваме за непостоянство,
това в което няма как да се събудим.
Моя свят, твоя свят, а аз не си спестявам
точните определения, дали е грях или подробности.
Всъщност си лепя от дните, като мозайка,
лепя си лице и чувства, после очи които да плачат,
лепя си смях, но съм забравил как се рисува възторг от хората.
Може би защото не вярвам в приказки и измислици,
но всеки казват е различен, на думи всичко е твърде лесно.
Аз пък си харесвам собствената "депресия".
Отглеждал съм я толкова години такава тежка и привързваща се,
и не си мисли че иронията ми не е достатъчно остра,
но пък не хапя, освен ако не ме настъпят по лицето.
Не се опивам от печалната значимост на ехото си,
да рисуваш не е определено моето желано усещане,
но така поне по-бързо ще надживея липсата, нищо не е вечно.
Ето още малко ще повървим, и ти се връщай обратно,
жената при децата си, любовницата при мъжа си,
всичко си има ред, но това не е приказка а пародия,
пародия на една участ, а всичко останало е само измислено.