Най-важното

Знаеш ли какво всъщност си мисля, скъпа,
че ти наистина нямаш нужда от мен,
щом все някъде другаде търсиш ежедневно близост,
и все така са думите, така, така безценни.
И нека, имай, халал да са ти всички жадни сънища,
за мене те нищичко не струват в самотата всяка вечер,
щом няма път, как да споделяш с мен поне открито,
без всякакви условности, без маски и през еднолични заключения.
Защото живота приятелко, не е в мен театър на маските,
и как се живее когато най-близкото липсва в дома ти,
не можеш да дишаш, не може нормално да се радваш,
опитвах даже да обичам, не се получава, съжалявам.
Така е със всичко, спестяваме истини, после се мразим,
и после се съдим за празното в цялата бездна,
но ние със тебе наистина не си пасваме,
защото аз исках, ти да си най-важното в света ми.
И за това чуй, ти нямаш нужда от мен, върви си,
това твойто е само перо на капризни моментни желания,
а аз дишам, и страдам, очаквам, ядосвам се, и толкова често умирам,
абе не ставам за украшение в едноличния ти спектакъл.