неделя, 10 октомври 2010 г.

Аз знам сега какво е да намериш свойто място
във някого за цял живот, завинаги в сърцето,
преди живота да загуби сякаш неусетно смисъл,
във простите неща, които да изпуснем с времето.

И как ли да погледнем отвисоко в себе си,
когато няма как да се погледнем във очите,
когато във живота всичко се променя, а не искаме
и не защото, сме си чужди се загубваме.

И ако ти си вярваш, че ще мога да забравя,
и ако аз повярвам, че ще можеш да забравиш,
ако си кажем всичко туй е част в живота ни,
живота ни загубва някак тежеста си, сякаш.

И за това, ще спра навярно да говоря с думи,
но никога не ще забравя слънцето в душата ти,
но моля те, не си отивай, моля те послушай ме,
живей със мене, нека да сме заедно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар