(на Мария)
Кой каза, че тази роля за мене е писана,
дали сценариста познава съдбата желана от куклите,
кой търси усещане, изпъващ конците до скъсване,
да вярвам в съдбовност е малко за мен почти непосилно.
И плащам не с кръв, и нито с изрядно скроени желания,
защо все си мислиш, че с нещо сме твърде различни,
аз имам си слабости, не крия душата си в всякакви тайни,
но точно за това желая до теб да се будя като близкия.
И за това спри да премерваш от пулса ми винаги,
дали е лъжа, къда са ми хлътнали литвайки чувствата,
аз дълго наистина дълго се вглеждах за истина,
а помня само една колеблива твоя замислена нежност,
една обърканост подобна навярно на моята,
и страх от това да са хладни нощите ако спрем да се търсим,
кой каза, че искам да бъда героя с главната роля,
аз просто очаквам нашата обикновена човешка история.
Няма коментари:
Публикуване на коментар