Не съм виновен, не, не съм виновен,
защото те обичах и не свърши никога,
защото ме боли от толкова което в себе си не стигнах
онази проста дума, ей това е този от мечтите ми, това е хора.
Не съм виновен че мълчах с години в себе си, не исках,
говорих повече за да нахраня от мечтите сякаш в другите,
не съм виновен че те мразех, търсейки надеждата в очите ти
а после някой който с малко доброта да ме прегърне, не достигах.
Не съм виновен че не виждаш никога човека в мене,
как аз показвам само гордостта във изкривени странни образи,
не ме предвиждай, не ме поставяй в рамките на липсата,
аз имам повече лица, но не избирам с тях ръката ти да стисна.
Не съм виновен, не, не съм виновен, чуваш ли,
че толкоз малко нужно е да разпознаеш себе си във мене,
защото аз бих тръгнал срещу всичко,
бих изкоренил и гордостта си, ако имам мекотата ти,
не съм виновен, че не достигат думите ми, за последно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар