Пази се от онези които сякаш те боготворят
а следващите дни наричат те за най-ужасен,
пази се от пространства без мерило за понятност
но с цяла бездна без-въпросия
достатъчна да види лесно края.
Пази се от любов за десет дни, и после,
да няма как да почваш отначало и отново,
пази се от разбиране без силата на думите,
от чувства надценени в жаждата
почувствани за другия.
Пази се да разказваш светостта на всяко утро
когато утрото ще става повече химера
със развръзката нататък,
пази се от цвета на истинското влюбване,
когато добротата уж излишък някакъв е,
защото все на думи вярваме.
Пази от себе си онези премълчани думи,
с които обедняват думите наречени човешки,
пази се от вълшебства като наздравица привечер,
а чезнещи в посоката към себе си копнееща така естественост.
Пази се от разбиране което знае всичко,
когато сам не знаеш всичко за душата си,
пази се от религии в която все сме чисти,
когато от калта край нас все търсиме дома си.
Пази се от сезони дълги със години
когато аз едва измервам някакви секунди в мигове,
пази се от любов която в теб остава вечна,
когато слънцето живее затворено в очите и.
Няма коментари:
Публикуване на коментар