Не съвсем

Любовта е ръка за която притискаме,
просто път, между две измерения помежду тишината,
любовта е невинна във чистото оцеляло от бурите,
ако връщаш невинното в себе си опазвайки чувствата.
Любовта е от прилива жаждата в бавното търсено сливане
все си тръгва за малко и се връща за още и още,
като тъжен рефрен за години, години безкрайно очакване,
като спомен за нещо останало все недоизказано.
Любовта е посока с която се гледаме повече истински,
доброта със която прощаваме своите грешки,
любовта е живота със който потъваме в липсата,
и възможно ли е да умира живота ни от надценена обич.
Любовта е непристойна и гладна за още доказване,
просто махаш с ръката от гняв, но отвътре е теглеща бездна от лудост,
любовта не забравя за малкото в другия очаквано мъничко щастие,
и дори не съвсем оцеляла е винаги на пипане пареща.
Любовта е това със което се учим да дишаме с дните си,
да рисуваме дъжд, и небе, и посоки в сезони за двама
любовта е това многозвучие на тъгата в сърцето ни
способно да възкръсва под устните вечно и вечно оцеляло.
Любовта не търпи дълго товара на измъчени отговори,
а убива и мрази с празнотата на липсата на разбиране,
любовта е наивна и глупава, и въпреки това способна да ражда,
любовта е това с което споделяш отвътре целостта си.