Зад думите, безформенни следи в сезони и мълчания
сънуваме света на всеки ден така различно,
ядем от същата земя която е поела от смърта с годините,
и гледаме все същото небе, във синьо и във черно.
Но ако питаш мен, къде да бъдем у дома си,
не просто дом, от твърдата студенина на камъни и пръст,
ако попиташ, колко струва вярата в очите днес на хората,
за някакво докосване, и милост, навярно и разликите във надеждата.
По-важни ли са думите, безформени контури, корени в съня ни,
притопляйки от своята все търсеща се в дните глътка нежност,
по-важно ли е, че водата плащаме като живота, а сме просто птиците,
или кълвем от времето зърната ненаситно, накак си, набързо.
А всичко почва със една ръка протегната, през всяка своя бедност
и аз съм там до теб, останал сякаш сянка между силуета ти изпусната,
от другата страна на моя свят е само тишината, в някакво присъствие,
аз търся думите с които да се върна у дома си, път отдавна няма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар