Бих искал да зная какво е да говоря,
преди секундите да изтънеят във години,
но сякаш този който продължава
когато душата не успее да намери смисъла на всичко
а той е място за което помним думите,
някак да настигнеш днешната прибързаност,
нещата които остават само като силуети на живота,
плановете които не можем да напишем,
въпросите които не искаме да зададем,
мечтите които не можем да разкажем,
казваш искам да мечтая, за очите ти, за косата ..
да сънувам вчерашните дни, когато се усмихваш,
когато простираш дрехите, когато слагаш масата,
когато стоиш отпусната прилегнала до мен, ..
и това което ще има как да ти покажа,
как думите могат да променят тежестта си
търся обърканата мярка да разбирам,
преди да съумея да опазя смисъла в душата,
връщам се когато няма сякаш в нищо смисъл
търся те преди да разбера, че си си отишла
казвам вярвай ми преди да си повярвам сам,
бих искал да зная как да говоря че да съществувам,
да връщам това което се опитвам да предвидя
да вземам не повече отколкото да нося вярвайки,
и мълчанието е нещо което се учи от врабците
важноста с която да преповтаряш да опитваш
преди времето да бъде пропиляно в уверения,
колко е крехко това което смачкваш в оправданията,
с никога повече .. бих искал
да зная, какво е любовта която оживява чиста
Няма коментари:
Публикуване на коментар