Безвучие

Познавам разклоненията на света
обратните посоки на пътеки всякакви
познавам сухите лета, и тези от които
аз винаги те чаках с голотата ти.
Познавам нуждата да съм обичан,
и бреговете от които стъпките да
се преплитат в пясъка ни заедно,
познавам добротата на ръката си понякога,
и нежното здравей, но не познавам,
обреченост, на дълго премълчано сбогом.
Познавам снимките на цялата немощ,
когато е завързано сърцето ти безпомощно,
познавам цялото безсилие да те притисна силно
а от това да не възкръсва много от душите ни.
Познавам мъртви светове в които те сънувам
когато търся с нещо от живота да отекват дните,
познавам хора за които мога да обичам дните
защото някак в себе си, познавам добротата им.
Но все стоя, по нишката зад себе си,
макар различен винаги оставаш неразумно близо,
отвъд мълчанието, отвъд предречено,
отвъд надеждата, отвъд разбиране.
И ако прекрача целия затворен кръг отново
в това абсурдно странно равновесие пред буря,
когато толкова омекнал бих прегръщал до безволие,
или пък, бих оставил да валиш в дъха ми сутрин.
Въздъхваш тежко, в тази странна карма,
а някъде край мен разбиват с чукове земята,
забравяш времето и доводите в тежестта им,
и само оцеляват стъпките на хората в душата ми.
Познавам всички отпечатъци на тишината.