От толкова Азове сякаш пропада надоло земята
в ръцете пречупена, виждаш ли,
аз търсих, аз вярвах, аз мислех,
аз раждах, умирах от сенки превзели ноща,
и после какво пак очакваш
да стане със тази поредна съдбовна история,
от цялата гордо извоювана, едноличност.
Наричай мечтите луна, и звезди и комети,
и слепи пространства отнесени гърбом,
наричай лъчите вълшебни и святи,
от истинско усещане невидяно от други,
но любовта е за мен някак напълно, напълно, различна,
различна във малкото скътано тананикане в хората.
Любовта е тъй крехка, плашлива и мека на пипане,
вълшебното зърно по ъгли на вятъра дишайки бавно,
да усещам е само надеждата поделена помежду ни,
преди да разбирам, запомняйки мекотата на твоите устни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар