Когато говоря с теб

Не е ли достатъчно,
че слънцето изгрява сутрин,
по свитите от вятър улици,
завили се с праха от тази есен,
не е ли достатъчно,
че искам, ти да си сега щастлива,
че някой някъде говори със душата ти,
а спомените се пречистват с времето.
Не е ли достатъчно,
да търся повече усмивката в лицето ти,
когато сутрин ме погледнеш мълчаливо,
не е ли достатъчно да сме безименни в сезоните,
и само пръстите да вплитаме присвити във усилие.
Не е ли достатъчно, че гледам през очите ти,
това което виждам ще превърна в свои корени,
не е ли достатъчно, че помня всичко по-различно
единствено копнеещ, да съм другата страна на твоето.