Какво спечелих повече от теб във себе си, не виждаш ли,
дали намерих се, опитвайки да те запазя в мен безсмъртна,
дали са дните ми игра със времето в надлъгване,
дали си трупам лихвите за утре надживял те в чувствата.
Какво да кажа, че да чуеш някак просто истината в думите,
какво е всъщност важното макар и неразбрано с времето,
потъвам не защото съм от слабост срещу тебе чуждия
а в бездната когато липсва топлината на дланта ти, близо.
И ако може да остане нямо, че душите ни, наистина умират,
а всъщност исках да живея като точно твоя същност,
че аз, мечтаех дъждовете ти да стихнат укротени привечер,
понякога по кожата, да палят ручеи след грешките.
Сега съм повече виновен, от безмълвие, от прекосени пътища,
и аз не знам как да те погледна във очите още, мила,
какво остава да си повтаряме едни и същи наболяли думи,
а просто трябва да сме заедно, дори без прави пътища.
Няма коментари:
Публикуване на коментар