Аз също мога да измервам истината само в себе си,
но от това бих спрял да чакам нейното лице отсреща,
и не мечтаейки за следващия ренесанс на чувствата отивам си,
или любов в която да се видим със крила отвъд мечтите.
От този плен на някой свой в ръцете ни притеглян много дълго,
за който казваш, че създал би и света във себе си отново,
онази вярната съдба, и толкова копнени изгреви и утрини,
защо ли въпреки това обърква се живота ни, до бедност някаква.
И аз съм тук, на края на едно безмерие на все понятното,
и може би с години ще остана сякаш чужд на ничии представи,
защото сигурно не мога да градя въздушни кули без ръката ти,
или с търпение за всички пожелани, в суетата ни капризни уж желания.
Защото може би е твърде много в мен от калното и ветровете,
и твърде много жаждата да поделя света си като дар за тебе,
не просто самотата между спътници познали се за миг по пътя,
а нещо във което тялото ни ще запомня повече от общото, на своето.
Вървя по навик, в този опит да намеря мир във думите и хората,
опитвайки отново и отново да запазя нещо между рая и земята във душата,
и нищо друго, нищо друго не познавам с тази сила, че за теб потребен съм,
освен желанието да ти кажа, има и любов за теб животе мой, има я ..
Няма коментари:
Публикуване на коментар