Опитвах се да бъда повече отколкото разбира се, можах,
опитвах се да вярвам във красивото на всяка дума,
макар затънал в ниското на придобитите така наречени "награди",
и мен ме лъжат, за това измислям трудно и надеждата от дните.
Но въпреки това, живота в мен създавам само за това,
отново да повярваш истински във нещо че е живо,
но не за себе си, и не защото ще спечеля като във лотария,
какво печелиш да раздаваш още в недоимъци от липсите.
И за това спести ми цялата си оцеляла своя жлъч,
дори не знам кое лице зад теб рисува приказки и истини,
но знам едно, не съм откраднал нищо неизстрадано отвътре,
не съм поискал нищо от което да не изплащам в мен с години.
И все е тая край ли е, или пък и начало, не било,
когато няма нищо за което да си кажеш, има смисъл,
а приказките, те са за това, за тези дето не живеят с хората.
Няма коментари:
Публикуване на коментар