И какво

Не знам какво, аз повече
от себе си да кажа,
живота толкова е труден
ако разделяш в самота сърце за двама.
Когато всичко казва ти,
какво безумие е всъщност да очакваш,
и все пак, се опитваш
да надмогваш тези пропасти от разстояния.
Не знам кога да кажа
няма вече смисъл да те търся,
с кои от думите да меря истина и правда,
това което съм, това което чувствам,
не виждаш ли, за тебе все го пазех скътано.
Вината ми, страха по който ходим,
и тези дето винаги ни виждат другите,
вината е онова доверие пропуснато в началото,
редицата от липси станали хронични болести.
И за това кажи, в какво да вярвам още,
защо си толкова далеч, а не до мене,
намери ли от щастието поделено с някой,
и искаш ли да си повярвам, че обичта умира също.