Дъждът ни заваля,
и нека да вали по-дълго
и по-трайно,
и стига туй отлагане
на обичайното движение
нагоре и надоло,
да някой утре ще си каже,
че е намокрил като
кърлежи под кожата,
кой помни от калта
оцапала обувките
в движение.
Аз мога да позная силуети,
имам повече очи
гладувайки за въздух,
и като спрели да отпиват,
зад нещата ще се случват,
и без празници съдбите ни,
дори наричайки го глупост,
или малкото затишие
преди предизвистеното
прелитане до сблъсъка,
но аз дори не помня бях ли,
на връщане от никъде убих
говорещия с думи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар