Все още

Дали от виното, или е просто нещо лудо в лятото,
и всички хора в тези шарените улици до мен,
дали живота бликаш в цялата си жажда да ликува
и другото оставащо невидимо за себе си отвътре мълчаливо,
но аз така желая да те стигна крехка и безсилна
дори ще подържа цигарата в ръката ти, за малко,
защото времето отива си, отива си, отива си, ..
а аз живея в тези стари спомени които не успявам да забравя,
дори да казвам че обичам с обичта си сякаш в тебе непозната ..
И има ли значение как губим се на още разстояния
защо си тръгваме, или не вярваме че сме обичани завинаги,
аз тъй желая да намеря края на това тъй дълго в мен пътуване
и не виня, че липсваше, че не говориш както се говори с себе си, ..
причини и сезони, бъдеще, съдби, мечтания, забрава
откакто те обичам, всеки ден живея и умирам непрестанно,
и уча, уча, как да преценявам миговете срещу пропаста си,
но сякаш винаги и винаги съм бил един и същи, някъде останал до ръцете ти.
Така е тихо, нищо в мен не помни толкоз дълго,
а ето виждаш ли все още искам да ме спреш за миг в потръпване
и този плаж по който казваш че ще вървиш така далече,
и думите които някак все не стигат никога до мен, с доверие.
Какво да кажа, нямам много думи за довършване,
а ето пак говоря някъде за кратко а за много повече забравям се,
какво да кажа, за да прекося съдбата между безсилието в думите
говоря както мога, и това понякога успявам да ти кажа, все още ..