Дали защото не можех да обичам

Ти знаеш ли как лесно е да се обича всъщност
и не защото дните празни са от плът или от глътката живот,
и за това наистина не го разбирам, казвам ти наистина
защо съм вечно тук а ти си вечно в края на света.

Ти казваш, много в мен пустини са покрили пъстрото,
дали защото просто липсва ми единствено от твоята вода
или защото аз съм лудия, за който има собствената истина
пропускаш вярното усещане където да се сбъдва нашата реалност.

Но няма път през всички сънища ако са временни пристанища,
а времето достаточно да кажем аз не те разбрах, защо,
и яроста, и бурите, и радоста и чувството и цялото пропуснато
за всичко има правилната мярка със която да си кажем вярвам ти.

Каква цена, така и не разбирам, кой е просяка от двама ни
за мен живота твърде прост е, когато го усещаме с душа,
когато в нас избираме за себе, избирайки се сякаш в някого,
и никаква цена не трябва да се плаща ако сме щастливи, двама.

Ти знаеш ли, не искам нищо в мен да свършва, и дали е свършило
и затова остава винаги вратата някъде назад, полу-отворена
кое са сънища когато виждам те във мен различна и тъй близка
кое е цветно и кое от чакане е избеляло в същноста си със годините.

Навярно всичко думи трябва да ни казват нещо важно
а аз не знам как мога да ти кажа, но защо изстина нашата любов,
дори да съм грешил не е защото в себе си не чувствам силно,
а сигурно защото мислих, че не ме обичаш.

И тъй, кои са думите, с които да ме видиш по различно
и как загубиха със времето крила е ясно,
а аз опитвах се със тях да те достигна,
но аз съм тук, а ти навярно знаеш, ти си там, защо не зная.