Когато си самотна

Бих искал да ми кажеш, толкова е лесно
достатъчно е ние да се съхраним в мечтите си
аз знам какво е слабост, знам какво са пропасти,
и тези дето с теб посяхме да възкръсват след години.
Но въпреки това, аз искам да ме помниш
и не така с сърце като застреляна от упор птица,
че толкова е лесно да обичаме без страх за полет,
и ние се променяме, дори да не усещаме различното.
Бих искал да ме помниш, като бял покой в душата си,
като храна която дава смисъл в крехкото отпуснато,
бих искал да ме помниш сякаш сме с години заедно,
от тези дето никога не би престанала да помниш.
Бих искал тази нощ да е от сбъднатите сънища,
а устните пресъхнали да пият от сълзите ми,
и вярата че Рая няма нужда от безкрайна стълба,
единствено достатъчно е, да ни има с любовта ни.