Малки стъпки

От думите белязани по кожата ни като водни знаци
от толкова звезди, слънца, планети и въртящи се луни,
света е цяла набразденост от стремежи в удари от необятност
но как ме виждаш гледайки през сулуета нейде само в мислите.
И ето чуваш, влюбваш се, очакваш, после искаш всичко лично,
но цялата прозрачност на представите не е случайно остаряла улица,
а моите мечти не са посоки казвани безпътно и наглед за кратко,
но ти ме искаш точно същия, но без предишните ми спомени от чувствата.
Това съм аз, почти предал се пред заключените недостъпни прагове,
и винаги опитваш се да казва, имам още за поемане полу-вина,
а всъщност колко могат да обичат без да смятат че е бялото цвета ни,
единствено когато можем да изчистим другите от себе си забравяйки.
И ако гледам хората без думи за защита, и без обща истина,
когато имат толкова да кажат за размера ти на кръста,
боли, но не защото всичко в теб остава криво виждано и счупено отвътре,
а само в цялата безлюдност на посоките и мярка, за достъпното вълшебство.
И как да искам да намеря място в себе си, кое е всъщност вярното,
в което утре няма да ме мериш според своите представи за изгубване,
и ако още има ме, след всички прекопняли празници,
достатъчно за дълго да олекне тежестта, която все те спира.
Сега говоря, казвам мисли, търся истини с които дишаме,
и искам да си вярвам, че съм онзи от мечтите за когото чакаш,
и ако питаш колко струва избора ни, колко закъснял за връщане
живота е това което гледаме в очите когато го избираме.