(на Мария)
Аз може би не съм от този точно твоя свят
и не, не казвам че във мен е по вълшебен залеза
но всичко се променя и дъжда, дори и той,
все някой ден превръща се във хладно езеро.
А аз познавам моите води по тази кръв
в която искам всичко да набъбва за живеене,
и няма да ти кажа, че е свършило в безсилие,
когато утре за пореден път ми кажеш тръгвай си.
И ето идвам, в този загорял от жега град
под пейката в която някога те чаках
и този път ще си спестя извлачения куфар,
и няма и подарък да купувам всъщност даже.
Ще дойда, без да вярвам много в любовта,
но не защото с цялата душа не съм я искал,
ще бъда независим и прикрил очите недостъпни,
така дано познаеш, че и моите очи треперят живи.
А ти навярно няма да си всъщност там,
и аз навярно пак ще трябва да си тръгна,
но ето идвам, нищо че отново не поканен,
защо ли казват, глупавите вярват в всичко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар