Ако повярвам някой ден във добрата си,
ще прокопая път където да се срещнат други хората
да разберат, че малките неща променят и голямото,
че много от живота всъщност е излишно да разделяме.
Ако повярвам някой ден, че имам плът в душата си,
че цялата ми същност има сладоста на пчелен восък,
ще легна във леглото бавно до краката ти,
и после ще започна да израствам по нагоре.
Ако разбираш ли, все някой ден заспиме заедно
ще искам да завържа на неделното разклащане камбаните
ще искам да заспиш така дълбоко, че покоя ни
да скрие чашата която те опазва будна все от спомени.
Ако допишеш в мен останалото, обичта, омразата,
ще мога да мълча, когато полумрака се размива с слънцето
ще мога мълча в ноща която ще засявам семена във тялото,
и просто няма да сме никога отново същите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар