Ще мълча когато вълните се плискат наоколо
сън сред детския смях, сякаш спрял до лицето
всяка късна любов за която разказвах с душата си вярата
всяко чакана истина ще затихва като пясък в ръката ти.
Ще мълча пред онези прегърнати в нежна конвулсия,
две целувки прелели живот като извор и святост
ще мълча и в телата на всички до лудост танцуващи
просто аз не усещам, аз просто сънувам живота край себе си.
Ще мълча без посока която да дърпа надеждата
сякаш с нещо прекъснато закъсняло желание
ще мълча с думите които потрепват във устните
тези устни така прекопнели да целуват от устните.
Няма коментари:
Публикуване на коментар