Какво са думите, когато няма всъщност точни думи
те спират да са верни някъде изречени за теб на път,
но аз говоря, ти говориш, нищо че отричаш личното,
а все успели сме да сбъркаме от тежеста им.
И ако мерехме звездите с топлината на докосване,
или пък искахме луната да е посока напред,
ако живота нямаше все пак логичен смисъл въпреки съдбите ни,
и не във Господ, а във пътя ни към хората и добротата ни.
И за това, кажи, какво са мислите когато са изречени погрешни
когато краен смисъл няма, стигнал точно мястото където е потребен,
аз знам едно, живота е пътеката в която търсим вярното
когато и сърцата ни опитват се да разговарят заедно с отвъдното.
Няма коментари:
Публикуване на коментар