Това безсмъртие на нашата душа
което крие се под пулса на ръцете ти,
когато тежестта с умората в зениците умира,
докосвайки те с дни в които ще вали
и тихо сякаш укротено и беззвучно,
по прашните вечерни и безлюдни улици заспиваш.
Защото аз съм просто пръст в пръста,
на набега безследно изкопал се в дири по лицето,
и знам че нищо утре няма да остане неизменно,
а любовта може да е тъй красива ако умеем да я пазим.
>>
Няма коментари:
Публикуване на коментар