Ако искаш да ме чуеш че не съм обичал друга
освен за теб, за никого не съм мечтал,
и няма как дори за хубаво да те излъжа тихомълком
защото нищо хубаво не раждаш със лъжа и с мълчание.
Ако ме виждаш без лице във обеднелите ми чувства
и мислиш как да разделя от моето във теб и чуждото зад мен,
аз няма как да кажа колко сляпа си , а колко хубава,
защото любовта е нещото създадено с живота и за него.
И ако кажеш, искам светлина не просто бледи отражения
и цялата ти мисъл да е устремена неделимо в мен,
аз бих разкал малка приказка, за малката надежда,
която винаги успява да прекрачи сянката на тежкото.
Ако душата ми те пази сякаш в друго тяло
и в друг по-истински и свят за мен живот,
и толкова бих искал да повярваш че във него,
си моятa единствена и търсеща завинаги се обич.
И за това не знам как мога да ти кажа сбогом
и за това, не мога да си кажа просто в себе с и край,
а всъщност колко струват някакви болезнени мечтания
когато побеляваш все живеейки със стари спомени.
И за това навярно просто трябва да престана
да чакам някой който припознаваш в мен отново,
и за това са толкова безсмислени и думите, и жаждата
но как да те забравя, как да те забравя ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар