Твърде много тишина

Жената дето днес ме срещна някъде по пътя
не искаше да ме погледне във лицето,
дали бе другаде, измисляйки за някой други свое бъдеще,
дали гласът и просто бе стаен от стари удари.
Но знам, че тази свобода е просто част от мигове премислени,
преди и след очакването да измамиш времето препускащо,
когато крачим в себе си, и уж летим но свити от студа си,
когато падаме а сякаш носим се по въздуха от прекопняла нежност.
Живота дава казват честна дялба всекиму заслужено,
каквото трябва да се върне ще се върне, казват също,
но ехото така се искривява безвъзвратно от пространство помежду ни,
че някой ден не знаеш що да чакаш още в себе си и да пропускаш.
И за това аз гледам във очите на жената спряла се във пътя ми,
дали разбира тая участ, няма да се питам повече,
живота продължава, а петлите нейде пеят като вестоносци,
какво ли ме възпира да и кажа, вие сте красива тази сутрин.