Ще те потърся когато с вечерта познаеш тишината
поне за малко, колкото да кажа как върви живота, моя мила,
но не със глас, за глас не стига от надеждата да разговаряш много,
от липсата на плътност в толкова очаквания, ти стига за години.
Защото тези дни сънувах как ще спреш до моята врата отново,
и плахо, както казваше ще чукнеш на вратата и ще влезнеш,
но явно влаковете са пътували за нейде другаде, навярно е назад останало,
или е просто всичко в мен поредна илюзия за нещо липсващо отвътре.
И трудно е да кажеш как е близоста събирана като трохи за птиците,
дори да пазиш ревностно мечтите си от чуждото, не ти и трябва повече,
единствено това което не успя да се измие от съдбата и годините
ще падне от дъжда очакайки да се завърнат аромата на лалетата в душата ти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар