Познавам непренудената добротата във хората покълнала,
без нуждата от синьото на вечни хоризонти и величие,
познавам скритото замлъкнало понякога с години,
от липсата на топлина и мярка в нас за усета на време.
Познавам и звездите и планети и съзвездия,
които ще останат в нас безименно пропуснати,
и пътища нагоре за които никой не поиска
да изгради и стълбата която да вървят уж тези другите.
Познавам всички оправдания с които се предаваме в живота си,
и ставаме и тръгваме, отново и отново, все по-тихо,
защото някак все това е нашето препятствие във погледа,
човешката ни мярка за небесното от земните ни пътища.
Познавам и това което "виждаш" в хората така уверено
но скрито в огледалното дълбоко липсва плътност,
това усилие в очите си с които да отключиш думите възкръснали
с доброто закърняло с вярата, че обичта ни може да я бъде.
Познавам тежестта на думите, и грозотата, също моята,
познавам лекотата като светлина и бялост ако е желана още,
познавам липсата за някой много надалеч от мястото в душата,
и простата причина как погалваш с топлината на едно присъствие.
Познавам поводи да кажеш няма да поглеждам никога назаде
и да "познаеш" някой с всичко казано, на две на три набързо,
познавам глупостта да носиш на гърба си от въздушните ни кули падайки,
напиращо отново с утрото поемайки си глътка въздух още малко.
Познавам любовта такава плоска като сянка на икона,
и любовта ми някъде наречена за тежка и безсмислена,
и ако би стъпкала и спомените глухо като бесен мрак с омраза
тогава питам се, дали в това е всъщност имало и нещо истинско.
Познавам и последните си думи казвани по чудо някак все отново,
и всичко в мен желаещо, със птичите ята отлитащи далеч от дните
познавам тези дето ме мълчат а винаги ще чувствам близки,
познавам пътищата на сърцето в допира на устните.
Няма коментари:
Публикуване на коментар