Ако наистина душата ти все още с мен говори,
не ми пиши, че много ме обичаш, трудно ще повярвам в още думи,
не ми пиши че е красив света на птиците в морето,
аз няма да го видя, ако съм безкрилен в себе си отвътре.
Ако все още чакаш, някой да ти каже мила търся те,
недей да чакаш твърде дълго за опорна точка на следите си,
защото три секунди са достатъчни да кажа твой съм, в себе си завинаги,
и само за една ще измълча, че съм излишен и ще се загубим.
Ако наистина побираш ме в очите си преди заспиване
не ме оставяй да заспя преди да се усетя близко да гърдите ти,
не ми рисувай повече сезони, стигат ми и тези за години,
достатъчно бутилки във моретата пътуват към скалите неотваряни.
Ако заспиш в среднощните порои от сълзите със гнева си,
и все така света е малък през сърцето ни за двама
ще видиш ли онази светлина която гасне, тъжно и полу-студено,
с едно единственото и истинско бъди до мен, бъди до мен в живота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар