Дъжд от пеперуди

Тя владее всички силуети на сърцето ми, дори не подозира силата на чувствата,
а казвах си че мога да избирам във живота си без нея своя участ,
но днес познах следите, като затвор от ветровете на въздушни сипеи,
единствено с очакване на нежното в очите и покълнали от милост.

И почнах да се питам, що за чувства са това, кажи любима,
та ти дори едно писмо да кажеш как си не намери време да напишеш,
раздирах се от липсата, ранявах с празното изсмукващо от живото,
защото все за тебе, и все до смърт воювах във притеглящото сливане отвътре.

Сега не мога да наричам чувствата нелепа в мен безмислица,
и нищо, чуваш ли аз нищо чуждо няма да поискам ако имам своето от теб,
но тази тишина, това опъване на нервите, игрите кой е грешния без да си вярваме,
ти знаеш ли какво е всъщност да потърсиш близоста във себе си, ти знаеш ли.

Такова слънце днес навън е пекнало като неделята в която ще сме истински,
живота все струи и нощите са луднали от жадни звуци и ухания,
но аз не съм останал отстрани на себе си и малките мечти за малкото си наше щастие,
а във това което се превърнах с лихивите приличащо ти на безумие, очистих се.

Но нека и това да бъде нещо в моята "студено преценена" сметка, права си,
и няма да ти кажа че си луда или глупава и своенравна, аз съм част от теб,
и всеки път когато съм в града ти, преминавам по следите на вечерните площади,
разхождам се по улиците близо до нещата от живота, част от всичко твое близко.

И затова живея просто мълчаливо, не намразил нищо в тебе въпреки присъдите,
защото не желая да се влюбя в никого, това е простичката истина, а ти все не разбираш,
но туй не е живот, това е просто отчаяния зов че ще възкръснем накак по различно,
а всъщност може би е нужно просто да съхраним света на другия..