Всичко е много просто, знаем правилата
кои не писани, кои дописвани почти неволно,
и ако искаш да си себе си, не просто в себе си обърнат винаги,
ако на връщане от рая все обичаш грешните достатъчно да ги изстрадваш.
Така са думите единствения проток между липсата
от мен до теб, от любовта с която се познаваме отново,
ще кажат няма култивирано достигане на свободата и на чувствата,
и с рани по краката, с бурени по пътя ни, и после с болката от раните.
Но няма да говоря за сълзите, или за светлина в усмивките
и нито в мен за пролетния мирис на едно разцъфване на чувствата,
говоря за живота не дарен, и не наречен да се случи като приказка,
говоря за това което искаме да си поискаме от другия открито.
Да искам да живея в цветна топлина и нежни сънища, разбираш ли,
но не да слагам мярката във себе си за всяка своя мисъл,
от толкова завръщане единствено останаха световъртежи в дните ми,
и тези уж пространствените разлики не ги разбирам всъщност никога.
Разбирам топлината, разбирам да обичаш хората,
разбирам колко малко обич все си даваме когато липсва ни,
разбирам от прегръдката, от мисълта за вярното на верноста ни,
разбирам как усещаме сърцата голо в себе си, почти невръстни.
Да всичко просто е, не само в правилата ни,
сърцето има толкова да каже, тъй тънко в разума на прозата,
и за това говоря, не за точно свое място някъде,
говоря за нещата които искам от живота с любовта си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар