Какво е да изкупя всичките си лихви на обратно
та аз не помня някога да съм живял на плюс в живота си,
познаваме така добре калта защото не познаваме душите си запазени,
във място във което можеш да се върнеш с тишината и покоя.
Ще кажеш оправдания, недей говори стига толкова познати думи,
по дяволите замълчи, ти виждаш ли си образа сред цялата пародия,
а аз забравяйки ще си повтарям все под скритото останало безмълвно,
как мога да посея топлината в ръцете ти до скута си.
Възможно е да падна още, още много имам да "раста" във тази липса
като една невидима стена опряла те по всичките посоките, та до края,
но ако кажеше, не бих ли прекосил оградите, ако не виждам пътя си,
а туй със полета и със балоните така и не успях да го опазя, карай.
И за това сега събирам прашните следи от кратка си делничност,
събирам себе си с години, като дълги разливи на усет и на милоста в сърцата ни,
събирам краища от липсата посята и покълнала сред цветовете на безмълвие,
а от очите ми опитва се да нарисува стръкове надеждата останала на гладно.
Какво е да изкупя всичките си лихви само с бедното в душата си,
понякога си мисля, че сме всички от небето зачертани просто според графика,
тъга и радост, синьо-сиво, стълбата от добрината пазеща сърцата,
порастваш колкото да спреш да се набиваш на очите твърде много.
И ако откриеш любовта, онази благородна чиста и възвишена отвътре,
аз няма да се сърдя че я искаш все пред моята позната само с тръните,
това което няма как да се загуби в края на изгубените истини,
е само стръкчето покълнало усещане взаимност,
но и туй ще свърши не пораснало без тебе, моя мила.
Няма коментари:
Публикуване на коментар