Доверие

Тя вярва в съдбата която посява с ръцете си леко замислена
две плахи милувки на път за подслон в вечерта ни пулсираща,
тя вярва във слънцето с което обичаме топло с душата си
така както можем да раждаме за всеки по малко живот и надежда.
Тя вярва във въздуха, къщите, песните, хората, птиците,
звездите достигнати в ляво на малката пулсираща гръд,
и стиска дълбоко страха си от цялото стенещо болно и дишащо
във пясъци пламнали само насън между смърта и живота.
След всяка война от ноща се завръща разграбена, тичаща,
защото ужасно копнее да стигне назад към вълшебния мъничък дом,
дома който избягваш да кажеш на глас колко ти липсва,
и този приятел и мъж, и момче и дори и малко жена.
И след това ме изпраща на ъгъла на нощната пролетна улица
почти изживяла един цял живот между деня и ноща
а аз много тихичко ще си прошепна че мога да дишам във нея,
защото отключва очите ми в себе си, моето момиче, в нашия живот.