Тя

Аз вярвам само на онази обич със лице до голота открита,
която иска да даде от цялата си бездна прекопняла с топлина във себе си,
която хуква като вятър да разхвърля непослушно мислите немирно,
в една отчаяна прегръдка търсеща света погребана във нежноста на другия.
Аз вярвам във онази обич неспособна да се защити замлъквайки завинаги,
копнееща да те прегърне с цялата си светлина способна да говори,
и не защото силиуетите в света ни бледи са от цветове и жадна истинност,
от личното, от смисъла, от толкова копнежи да се имаме във себе си.
Аз вярвам като птица неприета, някъде встрани от другите във ятото,
почти забравила какво е да намериш път назад за връщане в сезоните,
аз вярвам, само днес, загубвайки дори насън лицето си с годините,
а спомените си, превърнала от гледане във упор, в непознати спътници.
Аз вярвам във онази обич, търсеща доброто дремещо във хората
и не това добро протягайки ръка в негласно преброено подаяние,
аз вярвам, че сме повече зависими отколкото признаваме на другите,
и нищо във живота ни не може да остане само наша собственост завинаги.
Аз вярвам в любовта способна да чертае пътища, не кръстове,
онази милост със която се копнее да живееш много още,
онази обич за която чувстваме немощ когато е далече, а ни липсва
аз вярвам в толкова неща които няма да успея да ти кажа че усещам още.