Ти можеш ли ...

Навярно всичко има своите причини
и често в нас останали така недоизказани,
за всичко от което ни боли
все още за да можеме да литнем като птици.
И ако се вслушваме в сърцата си
превърнати като невидими оркестри,..
а срещаме звука напомняш на камбана,
някъде далече, като часовник сутрин
отбелязваш смяната на дните.
Тогава е живота в мен
тъй труден за рисуване,
и сигурно и любовта ни,
все изглеждаща полу-измислена,
а всъщност искам да ти кажа
колко силно мога да прегръщам,
а не да се превръщам
в някаква си приемлива участ.
Защото всеки порив, всяка липса
стенеща за още,
по детски първа и последна
в мен немее да се случи,
защото ти си болката,
и радоста, и цялото очакване,
за някой с който да деля
красивото в сърцето си.
И ако ще виждаш във това
единствено следите ни назад изгубени,
от бедноста запълнена
след сянката на мислите за другия,
а аз копнея да позная границата
между мекотата на гърдите ти,
където да посея тайните си корени.
Ти можеш ли да поделиш душата си ..