Покажи ми очите си

Аз знам какво е да пропада в нас небето
защото няма път през някой
към сърцето чувствано за нещо много свое,
аз знам какво е да очакваш само още дума,
една единствена с която да усетиш
в себе си надеждата.
но всъщност думите с които виждаме
са много повече
какво е личното без пътя към душата ни
постелена със истини,
какво е да пропадаш в празното очакване
да те познавам в себе си,
и не във разлики, а просто
правейки живота в себе си различен.
Но днес ти казвам, стига толкова мълчание,
и стига толкова полувенчати ръкостискания,
аз имам себе си способен да обича много
много, много чуваш ли,
но се размивам от безплътие на чувствата.
Не ми достига просто твойта пълна искренност
и нищо друго от това да бъда всичко,
във мен живеят толкова слънца
способни да затоплят цялата картина,
рисувайки със любовта по кожата и дланите, и устните.
Направен съм от пръст, в която да поникне със душа живота ..