Не просто завинаги

Научих да вярвам само в дните си,
какво че ще вали
или ще гледа спряло слънцето.
Научих се, че в нас живота се измерва в мигове
а туй сърце оставено назад, така и иначе
наричаха го за излишно.
Научих се да не пестя от себе си, дали ми трябваше,
по-често никой всъщност няма до сърцето ти,
научих се да вярвам във възкръсване след постоянството,
но не на своята душа, а на живота за надеждата.
И за това не ми разказвай още, още приказки
за някаква съдба нечакана и много тъжна,
аз вярвам само в стъпките прекрачили вратата ми,
аз вярвам в този който ми шепти когато там осъмнем.
И да сърцето си оставих накъде край тебе,
дали продадено за няколко стотинки или
просто невидяно в дните ни,
във нашата пиеса няма главни роли и заглавие,
защото все сме малки, все до кръв познали се.
Вали сега от другата страна на слънцето,
и някак спираш да разбираш тишината си,
сценарият е същия, но аз не се познавам другия,
вали дъжда преди ноща да събере билетите накрая.