Отивам си, не просто като някой
не просто бягайки от нещо,
отивам си без път и без посока,
какво е свобода без да можеш да се върнеш,
какво е изгреви без спомен за вълшебното,
какво е пропаст без да вярваш във летенето.
а той живота имал всичко предостатъчно,
но аз не искам всичко неразтворено полу-забравено.
Отивам си не просто изведнъж и не за малко,
отивам си с години, чакайки едно завръщане.
И не, не съм от тия дето ще се молят много,
за малко тишина до теб, за голотата ти до мен разцъфнала.
Отивам си невръстен както се огледах в тебе някога,
когато себе си изгубих търсейки надеждата в очите ти.
И сякаш днес смърта е повече логична,
смърта в която ме разпъна като бяла птица литвайки.
Отивам си, преди да съм те имал
отивам си когато те познавам толкова,
и бих простил, и бих си казал грешен съм,
какво е тази свобода без път към личното,
какво е любовта ни без достигане.
Отивам си когато няма да те пусна
да си идеш никога.
Няма коментари:
Публикуване на коментар