сряда, 16 юни 2010 г.

Времето не е всичко

Добър вечер обратна страна на мечтите ми
позатихнала съвест на моя живот
не за хората, не в въпросите в себе си все още те дишам,
не за истини всякакви те опазвам в съня си.

Добър вечер съдба със която заспиваме
като прошка и завет във дните, от бурите в нас,
добър вечер и слънце, и луна, и звезда за завръщане,
колко малко е нужно да се вслушаш в гръдта ми.

Днес съм повече, и не след запомнени удари,
не във правилни пътища и заблуди износени,
днес съм просто живота който да търсиш в ръцете си
просто масто за спиране, във което се връщаш да легнеш.

Добър вечер дори и когато, забравяме нощите
натежали с умора и недостиг на собствена плътност,
аз познавам това да си паднал зад себе си,
но това ли е всъщност пръста на живота.

Няма коментари:

Публикуване на коментар