Забравих да ти кажа колко си красива
един цъфтеж във моите ръце от нежна чувственост,
разместил всички облаци от слънцето до слънчогледите,
и заредил планетите със някакво сънуващо движение.
Дали защото толкова въпроси мълчаливо казахме
един пропуснат отговор ще се повтаря винаги,
дали зад цялата съдба ще крача просто с тишината ти
в която да открием мислите за другия във себе си отминали.
Забравих да ти кажа тази вечер, моя мила,
че всичките сезони виждам в теб обърнати,
дъжда и слънцето, и тези облаци облечени,
забравих да ти кажа че усещам мириса на слънцето.
И за това прости ми, че притихвам до сърцето ти
прости ми за това че ще те искам още малко,
ще искам всяко кътче да прелистя във косите ти,
и после да прилепна в топлината на краката ти.
Забравих всичко със което да помня тишината си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар